Сватбени носии, булка и младоженец, с.Манастир, Гюмюрджинско, кр. на ХІХ в.

Показани са традиционната тракийска сватба и характерния за нея реквизит, като обредни костюми, обредни знамена (пряпори), хлябове, сватбени китки, дарове и музикални народни инструменти. Във вертикални витрини са изложени празничните носии на най-главните обредни лица: невеста и зет, кума (калмана), шафер и шаферка (зълва и девер). Сватбените носии са на преселници от Беломорска Тракия, селата Кушланли, Манастир и Чобанкьой.

Невестинската носия се отличава с горната сватбена дреха, наречена бяла гункя, придаваща и обреден характер. Задължителен елемент от носията е и кичената престилка, над която се поставя и наниз от беломорски миди-бабки. Невестата е закичена с различни накити, като най-отличителния е този, изработен от сухи цветя с паричка и пера от кокошка, усукан с червен конец, наречен право перо.

Музикалните инструменти характерни за Източните Родопи са представени от каба и джура гайда, кавал, гадулка (кемене), а също така и тъпан.