С превръщането на Константинопол в столица на империята Източните Родопи стават важна територия. Започва изграждането на нови крепости включени в третата преградна линия пред императорския град. С голямото ново строителство, завършило при имп. Юстиниан Велики (527-565 г.) се свързват крепостите при с. Воденичарско, община Джебел, с. Вишеград, община Кърджали и др. Те са с малка площ и заемат стратегически височини по долините на реките, по които са минавали основните пътища през планината. Районът става особено важен, когато се превръща в граничен между Византия и Българската средновековна държава.

Макар и оскъдни, средновековните извори са запазили имената на най-важните крепости – Ефрем, Патмос, Кривус, Мнеакос, Хиперперакион и Устра. Последната крепост една от най-добре запазените, с височина на стените до 8м., пазела е пътя на запад към планината и на юг към Беломорието. Крепостта Мнеакос е най-голямата крепост в Родопите с укрепена площ от 50 дка. Външната крепостна стена обхваща висок връх над р. Арда, почти непристъпен от запад и юг. Най-високата южна част на платото е заето от цитадела. През лятото на 1206 г. под крепостта остават на лагер кръстоносците. Тук те научават вестта за смъртта на император Балдуин и тук избират брат му Анри за втори император на Латинската империя. Тази крепост е единствената, която остава непревзета от цар Михаил Асен в похода през 1254 г. Предмети на въоръжението и бита, открити при проучването на средновековните крепости са експонирани, наред с атрактивна възстановка на средновековна стенобойна машина.